Lilly & Madelaine’s Story

Докосването и близостта спасиха живота ми

Мадлен и Лили са близначки. Те живеят в Хамбург, Германия, и си споделят всичко. Те са неразделни от раждането си. От момента, в който Лили спасява живота на сестра си.

Историята на Лили и Мадлен (1:33)



1

Драматично начало на живота

Всяка година по света се раждат преждевременно около 15 милиона бебета.  В случая на Лили и Мадлен става дума за 9 седмици по-рано. И двете се борят за оцеляване: Те остават под наблюдение в кувьоз, където получават допълнителен кислород. Но шансовете на Мадлен са по-малки - тя е родена с дупка в сърцето си.

Когато се видите на първите си семейни снимки, как се чувствате? Познавате ли себе си или имате чувството, че гледате някой друг?

Мадлен: "Снимките показват какви сме и до днес - винаги заедно. Мама и татко ни разказваха от най-ранна възраст колко трудни са били тези първи седмици. Почти сме загубили битката за живота. За щастие на една медицинска сестри е хрумнала идеята да ни събере заедно в кувьоза..."
Лили: "Когато сме се прегърнали, малките ни пръстчета се докоснали. От този момент нататък шансът ни за оцеляване се е увеличил. Това е помогнало на Мадлен да започне да диша самостоятелно и дупката в сърцето ѝ да се затвори."
Мадлен: "Майка ни е била все още твърде слаба, за да ни посещава в отделението за новородени, така че татко ни е правил снимки. Но не е имало много какво да се види. Били сме толкова мънички и навсякъде е имало тръби."

 

"Нашите приятели продължават да ни повтарят: "Не е нормално колко сте близки!"

Lilly

2

Дълготрайна връзка

Останали непроменена връзката между вас, откакто сте родени?

Лили: "Всички наши приятели казват, че никога не са виждали близнаци или братя и сестри, които да са толкова близки като нас. Те продължават да повтарят: „Не е нормално колко сте близки!“ Всъщност рядко се случва да сме разделени повече от час. Просто твърде много си липсваме."
Мадлен: "Непрекъснато се притеснявам за Лили. Когато ходим на ски или колоездене, Лили винаги трябва да кара пред мен. В противен случай постоянно бих се обръщала, за да съм сигурна, че нищо не ѝ се е случило."
Лили: "Днес сме точно толкова близки, колкото когато се родихме. Ние се прегръщаме и се докосваме всеки ден."

 

ВРЕМЕТО МИНАВА. БЛИЗОСТТА И СИЛАТА НА ДОКОСВАНЕТО ОСТАВА.

"Усетих го като майка, а днес го знам и като лекар: докосването може да лекува."

Д-р Ципи Щраус

Шеф по неонатология в Медицински център Шеба, Тел Авив, Израел

Там, където науката се среща с оцеляването

Кенгуру-грижата се появява за пръв път в Богота, Колумбия, през 70-те години, за да се справи с високите нива на инфекция и смъртност в болниците, поради пренаселеност и недостига на кувьози. Майките са били насърчавани да държат бебетата на гърдите си "кожа-до-кожа" за продължителни периоди и докато кърмят. Заболеваемостта и смъртността сред кърмачетата бързо намаляват. През годините след това много изследвания на кенгуру-грижата потвърждават многобройните, съществени и дълготрайни ползи за бебетата и техните семейства. Сред докладваните ползи са кардиореспираторната и температурната стабилност, по-добрия режим на сън, подобрение в поведенческото развитие, намалените неблагоприятни реакции при болезнени процедури и подобрената семейна среда.

Масаж на краката срещу дихателна недостатъчност при недоносени бебета

Всяко докосване напомня на бебчетата да дишат. Но в ежедневния болничен живот това означава огромно количество работа. Изследователите в Лайпциг са разработили метод, който може да се използва за полумеханично стимулиране на недоносени бебета. След успешни предварителни проучвания сега са спешно необходими дарения за финансиране на по-нататъшни тестове и разработки.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

Близостта и докосването спаси живота ми

Това са хора споделят истории за това как близостта и едно обикновено докосване са спасили живота им. Каква е твоята история?

Сандра, Германия

Синът ни се роди 12 седмици по-рано. Трябваше да прекара девет седмици в отделението за новородени. Всеки ден го държахме плътно до кожата си, за да му дадем необходимата топлина. Този метод се нарича „кенгуру грижа“. Днес той е щастлив и красив, на две години и половина.

 

Ричард, САЩ

Един ден с приятелката ми отидохме до река Делауеър за да се разходим. Реших да вляза в реката, но усетих, че някои от камъните бяха хлъзгави. Подхлъзнах се и краката ми пропаднаха в дълбока подводна дупка. Опитвайки се да се измъкна, като последно усилие за спасение, успях да вдигна високо дясната си ръка. Само секунда по-късно почувствах как някой ме сграбчи и вдига главата ми над водата. Това беше млада жена! Тя бе на няколко метра по-надолу и забелязала, че не се виждам. Момента, в който усетих докосването на ръката й знаех, че няма да умра. Това определено беше дълбоко и важно преживяване.

Лиза, Германия

Бебето ни трябваше да се роди в средата на локдауна. Вече два дни бях в родилна готовност. Съпругът ми не беше допуснат в родилната зала. Въпреки, че очаквахме всичко да мине наред, се чувствах самотна и сама с болката си. Тогава смяната на акушерката внесе промяната. Новата акушерка дойде и постави ръка си на гърба ми, просто за да ме поздрави. Това беше първото докосване, което почувствах откакто бях настанена. Този малък жест на физическа привързаност ми даде сила. В този момент отново почувствах надежда, че всичко ще бъде наред.