МАМА, ТАТКО, БАТКО

Какво е важно за вас в живота? Кое е най-важното в списъка ви с приоритети?

П: Ние сме напълно различни по този въпрос. Като аутист предпочитам да съм у дома и да изграждам всичко около това пространство. ...А Лене приоритизира пътуванията.
Л: Когато започнахме да се срещаме, се разбрахме, че един ден ще пътуваме до Мадагаскар заедно. Но тогава Пернил направи забележка колко скъпо ще бъде това пътуване и разбира се е скъпо. Но мислех, че сме се разбрали, че искаме да дадем приоритет на това пътуване и да спестим за него.
П: Да, добре... чувствам, че нещата които имам всеки ден, например две страхотни коли и хубава къща, са неща, които мога да оценя ежедневно. След като ваканцията свърши, тя се изпарява. Може да имаш снимки от пътуването, които така или иначе никога не гледаш отново, но за мен: ако не е тук, значи го няма. Трудно виждам нещо, което вече го няма, спрямо нещо, което все още е тук.

Какво означава физическото докосване в ежедневието за вас?

Л: Наистина го оценяваме. Искаме нашите момчета да се научат да бъдат привързани към хората, с които се чувстват близки. В крайна сметка децата всъщност се чувстват по-добре, когато се прегръщат и изпитват близост. Толкова много се трудихме, за да имаме свои деца, имаме толкова много любов да им дадем, искаме те да усетят това.
П: Нито аз, нито Лене получавахме много любов и внимание, докато израствахме. Не искаме децата ни да пропускат същите неща, които сме пропуснали и ние. Най-лошото за нас би било, ако след четиридесет години те кажат: „Не получихме достатъчно любов и прегръдки, докато израствахме“.

Как се отнасяте към физическото докосване в обществото? Хората получават ли достатъчно?

П: Мисля, че има твърде много докосвания, прегръдки, целувки по бузите и ръкостискане. Толкова се радвам, че не живея в държава, в която непрекъснато трябва да се целуваш!
Л: Но предимството е, че правилата са ясни в тези страни: когато срещнеш някого, се целуваш по бузата. В Дания обаче е неясно. Никога не знаеш дали трябва да прегърнеш някого или просто да му стиснеш ръката. Мисля, че и двете са добър избор. Но липсата на ясно становище за това как да поздравиш някого може понякога да доведе до неудобни ситуации.

Какви са социалните норми по отношение на физическото докосване в Дания?
Помислете за социалните норми, а също и за социалните медии - променят ли тези неща нещо по отношение на физическото докосване в Дания? Или на работното място? За хората, които познавате?

Л: Офисите са добър пример. Когато пристигнеш сутрин, не прегръщаш колегите си. Но когато се срещнете извън работата, го правите. Не е ли странно? Някои пациенти ме прегръщат, когато пристигнат на зъболекар. Други предпочитат ръкостискането. Никога не знам как да ги поздравя. Но ние винаги прегръщаме приятелите си! Е, всъщност… не прегръщаме приятелите си, които живеят на края на улицата. Когато ги посетим, просто влизаме в къщата им и казваме „здравей!“