СЪЗДАВАНЕ НА МЯСТО, КЪДЕТО ВСИЧКИ СЕ ЧУВСТВАТ ОЦЕНЕНИ

Колко важен е физическият контакт с другите за теб? Прегръдка, целувка, потупване по рамото, ръкостискане?

К: Супер важно е. Ние с Лора много се гушкаме, целуваме и се държим за ръце. За мен физическото докосване е като гласуване на доверие. И също обичам да разрошвам косата ѝ.
Л: Хаха, да, трябва да се подобриш в това отношение! Ти по принцип само поставяш длан върху главата ми.

От дълги години работите в младежкия център Plexus. Каква роля играе близостта за младите хора?

К: Някои от нашите гости ми казаха, че не са прегръщали или били до близките си повече от година. Единственият път, когато изпитват физическо докосване, е когато се ръкуват с някого, когото току-що са срещнали. Така че, ако ги прегърнем, дори съвсем за кратко и дори някои да се чувстват малко смутени от това - това всъщност означава светът за тях. Говорейки за физическото докосване като цяло: Ако например потупам рамото на приятеля си, за да призная работата му, ясно виждам как това повишава самочувствието му.

Каква роля играе човешкото докосване в датското общество? Мислите ли, че се е променило през годините?

К: Днес е огромен проблем, че толкова много млади хора не са близки помежду си. Това е от съществено значение за самочувствието. Лично аз, ако дълго време не съм близък с някого, автоматично ставам по-интровертен.

Защо смятате, че човешкото докосване е толкова важно?

Л: В известен смисъл това е потвърждение, че си достоен, че си „достатъчно добър“, за да бъдеш прегърнат.
К: Освен това просто те прави щастлив. Споделянето на жестове на привързаност е различен начин за социализиране, в сравнение например с обикновеното говорене.

Вярвате ли, че мъжете и жените имат различно разбиране относно докосването и физическото разстояние?

К: За мен съгласието е ключово, когато става въпрос за докосване. Не съм наясно с ограниченията на другите. Ето защо винаги се извинявам, когато случайно докосна някого. В Plexus има много транссексуални хора и физическото докосване лесно може да бъде изтълкувано погрешно. Някои хора не са свикнали с физическото докосване и те интерпретират много повече в една прегръдка, отколкото всъщност тя е. Но ако не сте свикнали да бъдете прегръщани от някой от противоположния пол, как бихте могли да знаете как да реагирате?
Л: Като жена бих казала, че мъжете понякога имат различни намерения с физическо докосване. Дали прави това само защото иска да ме вкара в леглото или просто искрено се опитва да бъде приятелски настроен? Може да бъде трудно да се интерпретира правилно физическото докосване.

Какво можем да направим, за да помогнем на младите хора да се чувстват по-малко самотни?

К: Имам аутизъм. Когато бях тийнейджър, се борех да разбера имплицитните правила на комуникацията. В Дания няма етикет или протокол за това как да се държиш в обкръжението на хора. Може би би помогнало, ако бихме могли да преподаваме и обучаваме младите хора как да действат физически с другите. Друго нещо е, че ние като общество не трябва винаги да очакваме най-лошото един от друг. Понякога, когато казвам „здравей“ на непознат в автобуса, той не реагира - сякаш съм някакъв чудак. Но няма да спра само заради няколко забавни погледа. Ами ако аз съм единственият, който говори с този човек този ден? За някои дори „здравей“ може да означава много!
Чрез друга организация срещам и много бездомни хора, които припечелват малко повече пари, продавайки улични списания. Някои ми споделиха, че много минувачи просто ги игнорират напълно. Но самото казване на „здравей“ с тях би накарало продавачите да се чувстват забелязани. Ако всеки един от нас обърне внимание на съществуванието на други хора, светът би бил едно по-добро място.